Скитащите сенки: Последното царство I

Човечеството дължи много повече на литературата, отколкото на оръжията. Когато четенето спре напълно, книгите отново ще възвърнат своя блясък. Тогава ще се появят нови убежища – толкова е вярно, че нищо друго в човешкия опит не може да й бъде равно. Това е най-асоциалният и отшелнически аспект на съществуването.

Не можем да намерим видима алтернатива на универсалната власт на злото, която трудно може да бъде оспорена. Няма как да построим крепостни стени или бари, които могат да устоят срещу неговата разрушителна сила. Този океан няма брегове; всичко е залято с вода. Все още има риби, които изплуват за глътка въздух преди смъртта си — тази глътка въздух е четенето.

Четенето представлява изваждане на всичко от миналата нощ и разпалване на изгубеното — то вдъхва живот и цветност там, където всичко угасва.
* • •
Всеки човек желае да вярва в съществуването на ключа към ръждясалата брава, която го ограничава. Искаме код за достъп до обществото, който би предотвратил обредната смърт сред мизерията и страданията – единство в непризнатата лекота. С натискането на някакво копче можем ли да задействаме социалната машина? Необходимо ли е само едно животно от зодиака или богът сменяйки нощ с ден? Човешкият хаос подлежи ли на контрол чрез един-единствен глас пред лицето на разлагаща се смърт?