Православни храмове по българските земи

Архитектурата на православните църкви, построени в българските земи – едни от най-древните християнски територии в Европа, е предмет на изследване от множество български учени, принадлежащи към различни поколения и научни направления. Въпреки това резултатите от техните проучвания остават разпокъсани в разнообразие от публикации и архиви, много от които са трудно достъпни дори за специалистите. Настоящото издание събира и публикува наличната историко-архитектурна информация относно част от това ценено наследство. То обхваща значителен брой църковни сгради, изградени между началото на XV и средата на XX век. Без да претендира за пълнота, то предоставя възможност за по-подробно разбиране на обема и характеристиките на този аспект от архитектурното творчество на българската народност през един драматичен период в историята й.

Изборът именно на този времеви интервал се основава както на неговата важност за развитието на новобългарската история, така и върху взаимовръзките между протичащите процеси; той подчертава единството в религиозната идентичност у българите; освен това акцентира върху ролята на църквата като стожер за духовната стабилност и запазването имиджа ни през трудности.

Форматът му е обусловен от убеждението у авторите, че фактологичният материал следва да бъде представян без лични оценки или пристрастия. Той включва архитектурни снимки, исторически факти, извлечения от различни архиви и библиография с ресурси по темата за църковната култура и архитектура. Обектите са организирани хронологично с критерии за задоволително документиране; допуска се отклонение само при ценности, които не са получили внимание досега или които рискуват разрушение.

Обяснителният текст варира спрямо познанията относно отделните обекти и достъпността до тях. Илюстративният материал идваше от различни автори във време - затова стилът може да бъде разнообразен. Авторитетността им произлиза именно от автентичния характер без корекции.

Много фотоматериали са предоставени благодарение на фотографа Димитър Карадимчев; някои изображения представляват новобългарски паметници направени лично от авторите а други – архивные снимки вече несъществуващи или силно изменили видя си структури.

Броят изследвания свидетелства как интересът към православната церковна архитектура колебал особено след Втората световна война когато тя остава недооценена до 60-те години когато започнали активизиране усилията по отношение нас работеща известна строителство: храмове изграждане през периода XV-XVIII не били маловажны частица „тъмен“ период “времето". Архитектурата временцата след Освобождението продължава оставане незабелязана!

Множество материали тук публикувани действително дебютними! Проекта предшества две годишная програма финансирана Фондация "Отворено общество", която позволила подготовка голяма част визуални ресурси нужных исследованиям получения большей полноты изучения.
Работата свързана със сбор данних защитається проектом финансированным програмами поддержки исследований общества Прага 1992-1995г

Тази публикация адресира както заинтересованички респективу поля тзи въпросика , такия практическим архитекторам сегодня начинающим возродить традиции старинной конструкций создавая новые пространства XXI века . Авторы искренне надеются их работа вводится незнакомые памятники искусствознание помогут осветить развитие всех процессов произошедших ранее . Если собранный материал спонтанно проявляет внутренние творческие движения тогда они считают свою задачу выполненной."