Православните църкви през българското средновековие IX-XIV в.

Книгата е разделена на две основни части — монографична и каталог.

Първата част започва с обзор на църковното строителство в българските територии от IV до началото на VII век, както и състоянието му по времето на формирането на българската държава. След това, опирайки се на познати и нови източници, се анализира литургичната практика в средновековна България с цел да се установи връзката между архитектурата на древните храмове и ритуалите, за да бъде проследено развитието на богослужебната традиция през периода на Българското средновековие и евентуалното й влияние върху ранните християнски църкви. Изследването включва историческия контекст относно наследството от езическите култове у българите, което личи в ранен тип храмово строителство от края на IX век. Освен това е разгледан терминологичният речник свързан с понятието за християнски храм.

Втората част представлява каталог, който описва 590 църкви разположени в 270 населени места в България, Македония, Сърбия, Гърция и Румъния; тези обекти са построени през периода на Българското средновековие или имат отношение към историята му (чрез ктиторство или дарения) или пък са разположени в пределите на съвременна България.