Пространства (Роман; разкази; пиеса)

Човешкият живот представляваше само човешка мисъл, която не го оставяше на мира. Тази мисъл беше част от него, хранеше се с неговото съществуване и живееше в своята върхова форма. От там тя наблюдаваше собствената си дълбочина и се удивляваше как толкова много свят може да бъде заключен в един човек.

Дните и нощите минаваха, множество крачки и трудности следвахa изтощеното тяло на индивида. Човешкото тяло съдържаше безкрайни пространства, а времето криеше своето лице зад завесата на миналото и бъдещето. Когато някой успяваше да достигне до него, то сякаш се отдръпваше. След като човек напуснеше този свят, времето оставаше за него спомен; то навлизаше в общия поток на човешкия опит и силата му поддържаше равновесието на земята.
Антоанета Богоева