Тучница

Животът представлява дихание, оставяйки следа в пространството като знак за съществуване – подобно на целувка сред цветята и въздуха. Водата го очиства и вписва в пясъка на времето. Днес, ако ме потърсите, аз съм малко зрънце в светлината на слънцето и капчица пара в океана на безкрая. Началото ми е там, където корените на родителите ми са се впили. Това е вулкан от усещания, свързани с минало и бъдеще. Пребивавам навсякъде; срещам себе си такава, каквато съм била преди и каквато съм сега – надвесена над собствената си бездна, сама по себе си представям дълбочина и необятно време. Чувствам се като вселена между многобройните вселени, изпълнена с неограничена енергия. Дори когато чувствам слабост, притежавам силата да продължавам напред и намирам начин да се изправя отново. Носейки частици от въздуха и водата у мен през различни времена, те стават част от човешката ми природа. Аз нямам начало или край; имам само една тънка нишка - парченце от тази нишка помага да запомня спомените свързани с кръвта на моите земни родители. Оставям Бога да ме връща към паметта ми, където лежи семенцето на моя произход. Реалността е толкова дълбоко закоренена и неизмерима, че не мога да разделя преживяването тук-сега от опитностите в човешкия океан през вековете назад във времето. Миналото постоянно присъства до мен както бъдещето чрез моето космическо въображение; мога да бъда навсякъде по всяко време със сила която никога няма да избледнее – сила непозната за повечето хора...