Демоните на Фуатино

В този момент вече бях изтощен и загубил всякаква надежда. Разстоянието до шхуната беше около сто фута. Лицето ми се потопи във водата, когато забелязах как акулата се подготвя за ново нападение, а в същото време видях кафяво тяло да преминава между нас. Беше Отоо.

- Плувай към шхуната, господарю! - извика той с весело настроение, сякаш говореше на шега. - Аз познавам акулите. Акулата е мой брат.

Следвайки неговия съвет, започнах да плувам бавно напред, докато Отоо кръстосваше около мен и винаги се опитваше да бъде между мен и акулата, отклонявайки атаките й и вдъхвайки ми кураж.