При кучетата

Млада жена слиза от автобуса в пустиня, без да има представа къде се намира или какво иска да прави там. Просто стои на едно място, не е сигурна дали бяга от нещо. Започва живот сред непознати, които я приемат като част от семейството си, без да задават въпроси или да искат нещо в замяна. Те са обикновени хора с простички животи. Тя също така не пита нищо за тях, защото е твърде ангажирана със собствените си мисли и тревоги. Въпреки това, читателят постепенно започва да бъде поставен пред избора какъв е пределът на вредата, която нанасяме на другите и дали тя може да бъде оправдана.

Романът всъщност няма окончание; той ще ви завладее и вероятно ще поискате незабавно да го прочетете отново с нова перспектива.