Една и съща нощ. Дневник на един роман

Преди се запитвах: „Какво би станало, ако...”

Сега си казвам: „Защо да не!...”

Защото времето минава бързо и загадъчно обгръща нощта. А тя остава непроменена. И думите са същите. „...едри момчета с груби черти, сиви лица, ниски чела и плоски очи...” – отбелязва Гео Милев, а един забравен днес писател му отговаря незабавно: „О, Геомилевщина! Тъмна язва на литературата, която я възприема само с едно око, половин глава и четвърт мозък!”

След това идват тези с ниските чела и окървавени тояги...

„При първоначалните си посещения у Ш., Гео остана впечатлен; аз самата усещах неговото необяснимо очарование, на което никой не може да устои и даже самият Гео силно му се поддаде. Той вече клонеше към анархизма и за мен беше очевидно, че това е под влиянието на Шейтан.

Не бих преувеличила, ако призная искрено, че мъката ми за Гео щеше да бъде по-малко горчива, ако Г.Ш. бе бил жив.”

От писмо на Мила Гео Милева до пловдивския анархист д-р Константин Кантарев

[...]

„Христо Карастоянов разказва завладяващо и вълнуващо за време, в което нито един герой не успява да си поеме дъх. Голямата суматоха на хаоса е украсена с малки твърди частици - опорни точки за читателя сред вихрушката от събития през историята.

Един значителен политически роман със смел подход при повествованието.”

Хелмут Шонауер, Lesen in Tirol

[...]

„Аз все още съществувам!” – учудено възразил поетът.

„Не си жив – промълвил онзи. – Вече не ти е присъщо. Просто още не го осъзнаваш...”