Осили

Не успях да разбера как се краде синьото на изгрева...

* * *
Как всъщност се създава акварел? Пускаш четките в реката и наблюдаваш залеза...

* * *
Една птица стъпи на малката праскова в двора... Счупи едно от трите й клона... Какво ще правим, птичке?

* * *
Това, в което вярвах, потече по пътя... Подхлъзнах се с усмивка...

* * *
Цял ден играех с идеята да оцветя листата в зелено... Но те пак падат. Изглежда е безнадеждно...

* * *
Ако ти поднесат ново куче, не се учудвай, когато старото му заповяда: „ЛЕГНИ“!

* * *
Докторът ми забрани да ям памук... Казал е, че сутрин съм произвеждал ненужно количество облаци... Странен тип!

* * *
Ще взема решение да построя дърво...

* * *
Все повече започвам да усещам себе си като дюнер - точно както онзи статус: „Ако приближиш дюнер до ухото си, ще чуеш мълчанието на агнетата“…

* * *
Дните преминават като книга… Без илюстрации! Завършени изречения, които не са били погалени… Не съм тъжен; просто осъзнавам силата на безтегловността…