Деликатност

Натали губи своя любим съпруг и в душата й се оформя крепост, която не позволява дори на най-очарователния ухажор да навлезе. А какво ако човекът, който изпитва чувства към Натали, не е очарователен или забележителен по никакъв начин, но притежава естествена тактичност?

Фоенкинос постига невероятното: създава сантиментален роман, който ни предизвиква усмивка и размисъл. Диалозите и обстановките са интересни и… деликатни (според „Фигаро”).

Деликатност: съществително от женски род.
1. Проява на учтивост; такт.

Деликатен: прилагателно (латински произход).
1. Нежен; изтънчен; стилен. Деликатни черти на лицето. Деликатен аромат.
2. Крехък. Деликатно здравословно състояние.
3. Сложен; рисков. Деликатна ситуация или маневра.
4. Учтив, внимателен. Деликатан човек с деликатно отношение.

Литературно: В отношенията ми с някого има деликатност; в хладни или лоши отношения сме един с друг.
Неодобрение: Престорено поведение; претенции за деликатност („Ларус”).