Когато Господ ходеше по земята

От прозореца се открива гледка към трите сгради на първоначалните студентски общежития. Пред тях, като насекоми, минават жълтите трамвайни вагони на номер 19, а зад тях ярко блести Студентският град. Вдясно от мен, сред зеленината на парка, стърчи телевизионната кула. Следобедният мъглив облак виси над дерето, където черно-бели крави пасат по поляната отсреща. Все едно старци са играли домино и след разправията са разпръснали плочките.

Този пейзаж остава един и същ вече две десетилетия и половина за мен. Единствено цветовете му варират - зелено през пролетта, жълто през лятото, кафяво и черно през есента и зимата. Станало ми е скучно; пиесата е стара, актьорите неинтересни.

О! Някой се движи! По пътеката бяга мъж в червен анцуг за здраве. И аз скоро ще тръгна по същия маршрут към Американския колеж да посетя писателя Иван Пауновски. Той живее в къща от родопска дървесина отвъд колежа и нося бутилка полска водка „Балтик". Ще си поговорим за живота с чаша алкохол в ръка и ще обсъдим нещо от руската класика.

Пауновски е един от малкото хора с които мога да говоря сериозно по тези теми – завършил е филология в Ленинград преди много години и познава историята й добре.

Онзи мъж пак пробягва покрай мен – прави второ обикаляне за тренировка; той явно не знае нищо за руските класици… Всички те днес остават незабелязани въпреки вечния им статус на класици със своите велики идеи.

Чехов никога не тичаше; нито Горки го правеше — болестта ги спираше. Толстой обаче беше активен спортист — сам описа как карал кънки чрез героя Константин Левин от "Ана Каренина".

Пушкин яздеше коне спортно; докато ухажвал дама или просто изразявал чувствата си.
И двамата загиват при дуели — честта ги довела до това решение.
Банкерът Атанас Буров веднъж каза: "За чест човек се дуелира; ако става дума за пари — убива."

Достоевски залагал на рулетка с надежда да спечели благодарение на математическата си система... Но все без успех.
Дворянинът Чернишевски бил осмян публично точно преди неговото наказание — снел очилата си пред тълпата.. Това станало на 19 май 1864 г., а пет години по-късно Стефан Стамболов превел романа му „Какво да се прави?", който останал непубликуван...

Докато Чернишевски страдал там далече , Тургенев живял удобно във Франция...
Сложили отношения между него и Полина Виардо…

Некрасов взема жената на приятеля си…
Александър Херцен прекарал три десетилетия извън Русия след като жена му го напуснала...

Маяковски веднъж успял да впечатли Лариса Райснер... Когато я видял наскоро случайност свела до разговор помежду им...

Неговият идол Александър Блок написал автограф…
Горки направил усилия Маяковский да бъде изпратен в Германия повече ради хранене отколкото лечение…

Ранният Чехов описвал образа онзи беден дворянин….

В крайна сметка нашият герой стига до рекичката почти щастлив ... Но тогава разбира че щастието може лесно да избледнее …

Когато сме изправени пред реалността … виждаме живототворящите истини изложени така както само Чехов би могъл ...

Разказвам всичко това ... започнах тази книга ...