Един френски роман

В „Един френски роман“ Фредерик Бегбеде потвърждава своята слава на бунтар и любител на удоволствията, като използва преживяванията си от двата дни в ареста за употреба на кокаин на улицата, за да представи по уникален и увлекателен начин живота си, както и историите на своите предци – което в крайна сметка осветява историята на Франция през миналото и част от настоящето. В търсене на изгубеното детство, авторът създава автобиографичен текст, който обединява настояще и минало с едновременното присъствие на ирония и дълбоко емоционално въздействие.

Според Бегбеде:
Това е разказът за една Ема Бовари от седемдесетте години, която повтаря мълчанието относно страданията след двете световни войни по време на развода си.

Тази история описва един мъж, който се превръща в бонвиван като форма на отмъщение след изоставянето му; баща му става циничен вследствие разбитото си сърце.

Разказът включва образа на по-голям брат, който прави всичко възможно да не бъде като родителите си; малкият брат пък полага усилия да не прилича на голямото си братче.

Тук виждаме меланхолично дете, порастващо в страна със самоубийствени тенденции под грижите на родители, които са разочаровани от провала в брака им.

Историята проследява как страната успява да загуби две войни при твърдението че ги е спечелила и впоследствие губи колониалната си империя с опити да игнорира променилото се значение.

Такъв беше животът ми: истински френски роман.