Византийската дипломация и Западът( 1391-1425)

Тази изследователска идея се роди по време на работата ми върху дисертацията, озаглавена "Византийски интелектуалци в културата на Италия през втората половина на XIV - началото на XV век", където акцентът беше поставен върху две значими личности от епохата - Димитър Кидонис и Мануил Хризолорас. В хода на проучванията си установих, че византийските интелектуалци основно играят политически роли, а тяхната културна активност (като преподаване, преводи и лично творчество) служи за подкрепа на униатската политика на империята с цел постигане на общохристиянско единство срещу османската заплаха. Тази характеристика представя православния модел, който важи както за Византия, така и за Западния свят през разглеждания период. Вероятно няма индивид в двете културни сфери между XIV и XV век, който да се издържа само от интелектуална работа; напротив, пред нас стои образът на интелектуалеца-политик, активно ангажиран с дипломатическа дейност и заемаш високопрофесионални позиции.

Настоящото изследване цели да систематизира информация относно дипломатическите мисии към Запада при Мануил П., опирайки се както на оригинални източници, така и на труда на византолозите. Ще бъдат посочени западните държави обект на византийската дипломация, времевата рамка за изпращането им и паралелността между различните мисии там, където е уместна. Освен това ще се обсъждат целите – преносът на писма или икономически въпроси; искания за финансова или военна помощ; дарения от реликви; събиране средства и т. н.

За реализиране целите ще бъде извършен индивидуален анализ поотделно относно всеки дипломат: те ще бъдат групирани според времевата последователност и страните получатели. Ще бъдат формулирани наложителни общи заключения въз основа натрупаните данни. Избраната методология включва просопографски подход към всеки византийски пратеник в контекста конкретната му мисия – нещо което може да доведе до повторение поради ограничения достъп до изворови материали.