Когато бях петгодишен се самоубих

Перспективата на Бъртън Рембранд относно живота остава неразбираема за възрастните. Тя е отражение на съзнанието на едно осемгодишно дете. Родителите и учителите комуникират с него по начин, който му е чужд. Историята за Бърт е написана от самия него с молив върху стените в Тихата стая на Детския рехабилитационен център, където попада след като изразява силните си чувства към момиче от съседния клас. Наративът започва с признанието: когато бях петгодишен, се самоубих... В тази преоткрита модерна класика от "един от любимите съвременни френски автори" (Тайм), Хауърд Батън представя разказа на едно психически натоварено - или може би напълно нормално - момче, което за първи път опознава границите между любовта и живота с удивително проникновение и нестандартен стил.