Александър III

След атентата срещу Александър III през 1881 г. на руския престол застава един млад човек, който е потиснат и загрижен, без да има усет към реформите. Той вярва, че избухналото насилие е резултат от либералните идеи на баща си и затова управлява с твърдост и безкомпромисност. По този начин оставя следа на авторитаризъм и ограничен мироглед. Въпреки това именно при него се изгражда железопътната мрежа, която свързва обширните територии на Русия до снежните области на Сибир. Той е царят, който отклонява Русия от Германия в полза на сближаването с Франция.

Чрез майсторския стил на Анри Троая последният руски император се представя пред читателя със своите противоречия в контекста на бурна историческа епоха. Александър III съчетава авторитарност с толерантност, динамика с неувереност; той остава малко известен и сякаш недооценяван, стремейки се най-вече да служи за благото на страната си вместо да изгражда митове около собственото си управление и личността си.