Такова синьо. Видимо и скрито/ Стихотворения

**ПРИСЪСТВИЕ**

Никога не бях срещал такова синьо преди.
Синьото, което е като кръв и кожа,
като дълбокото дишане. И тук цветът не е най-важното,
а самото синьо, което носи много повече.

От височината погледът се колебае и
се разнася в далечината. Затварях очите си
и осъзнавах: това синьо идва от присъствието.
Има винаги някой наоколо.

В новата творба на Палми Ранчев стихотворенията функционират като снимки, които улавят руини на съзерцание и обобщение. Книгата излъчва многозначителна простота и привлекателен лаконизъм за поезията. Времето и вечността се сблъскват помежду си, за да подчертаят фината насмешка на текста. Личността „Аз” в поезията на Палми Ранчев е изразходила своите ресурси в стремежа към спокойствие; лирическият герой често говори за себе си през маските на пълната дистанция. Еротичните искри и електрическите връзки между различните части на книгата са неловък опит на самотния индивид да се справи с приближаващата смърт, оставяйки усещането за мразеща безизходица.