Посока Сакраменто

Романът „Посока Сакраменто” разглежда объркването и трудностите на страдалците в опитите им да установят връзки помежду си. Единственият начин, по който могат да се открият, е като разкрият без страх уязвимостите си. В ситуации, в които дори жестокият Бог на българската действителност отказва помощ, обикновеното приятелство носи утеха. Историята описва как хората изпитват страх един от друг и как се изолират в различни среди – било то луксозни или занемарени пространства, където преживяват страховити моменти. Те затварят очи пред най-ужасните истини и желаят животът им да продължи, но същевременно са изпълнени с тревога. Романът говори за мрак и тишина в миговете, когато всичко спира.