Естетика на авангарда

Авангардът настъпва агресивно срещу традиционното изкуство, което включва живопис, скулптура и графика, дори чрез най-радикалните и неконвенционални форми. Процесът на ерозия на класическите художествени практики, започнал преди повече от сто години, продължава с времето; саморазрушаването им е естественото следствие от собственото им развитие. Тази трансформация не се дължи единствено на външни влияния, а основно на вродените причини в самата същност на изкуството. В допълнение към това старата естетика изглежда безсилна и объркана пред екстремите на авангардизма и с чувство за позор отстъпва място на нова естетика – тази на авангарда, която все още търси своя теоретичен обхват.