От изкуство към антиизкуство

Тази книга предлага обширен поглед върху съвременното българско пластично изкуство в контекста на европейската художествена сцена. Тя включва дискусия за визуалните изкуства от XX век, с акцент върху българските творчески постижения и теоретични направления.

Въпреки че този панорамен анализ не отменя нуждата от историческо познание, той се фокусира повече върху теоретико-естетически аспекти и пропуска някои по-маловажни художествени факти. Избрани са различни явления: от едната страна – творби, отличаващи се с висок артистизъм и естетически критерии; а от другата – авангардистки движения с радикални решения както в структурно, така и в съдържателно отношение. Освен това, разглеждат се произведения, които заемат „междинна“ позиция (като модерния реализъм).

Особено интересно е как новото поколение художници преодолява патерналистичните традиции и стремежа към "родно" изкуство по дух и стил. Видимо е как статутът на живописта и скулптурата претърпява промени; кавалетните форми губят значение пред неконвенционалните подходи; наблюдава се отслабване на естетическата аура около изкуството; то все повече се интегрира в масовата култура до степен на неразличимост.