Свобода и признаване: Интерактивните извори на идентичността

Идентичността и концепцията за признаване вече почти се превърнаха в клишета в съвременната социална теория и политическата философия. В настоящата книга аз оспорвам рутинното им използване и преосмислям утвърдените значения, свързани с тях. Това постиган чрез критичен анализ и преработка на основните теоретични позиции, които оформят текущия дебат - становищата на Хабермас, Хонет и Тейлър. Не е необходимо да сведем понятието за признаване до "равно" или "дължимо", базирайки се на нормативната аксиома за равнопоставеност; освен това не трябва да разглеждаме идентичността като предварително зададена или зависима от различни контексти – било то нормативни, културни и т.н. Основният аргумент тук е, че идентичността представлява непосредствено поле на борба между сили. Дори обстоятелствата около нашите действия - включително културните, юридическите и други контексти - са резултати от нашата свобода, тоест от актуалната ни сила. Накрая предлагам нова философска концепция, която твърди, че свободата и признаването са взаимодействащи източници на идентичността. Корените на тази идея са прагматистки по природа, но съдържат влияние от ницшеанската мисъл.