Аутопсия на една любов/ тв.к.

На третия такт, с дълбок и мистериозен звук, Жоро контрабасът се включи: осмина... пауза... осмина... пауза, две осмини... пауза… "Болеро" на Рабел.

Бени наклони глава към микрофона, постави флейтата до устните си и от нея зазвуча безкрайната мелодия – идваща от нищото. Тя бе загадъчна, сладка и топла като испанска нощ; изпълнена с непозната опасност и тъмна страст, носеща в себе си магическо заклинание и предчувствие за нещо невидимо, което дебне - неотменимо. Мелодията звучеше с печално предупреждение и мрачна тържественост; ножът на нощта я съпровождаше заедно със зловещите нюанси! Това беше една горда мелодия без промяна, която всеки следващ инструмент поемаше и повтаряше тържествено. С всяка изминала нота тя ставаше все по-силна и мрачна; ритъмът на барабанчето се усилваше – все по-ясен и остър. Накрая инструментите обединяват усилията си в мощно форте – разширяваща се до огромни размери сфера на звука: екзалтирани, напрегнати и обречени… В крайния момент всички избухват в единствения страховит обрат на това произведение, където мелодията, ритъмът и тактът пронизват едновременно черната бездна на вечността.