Лявата ръка на Афродита или Истината за Венера Милоска

През април 1820 година, на остров Милос, селянинът Йоргос Кентротас открива в полето си силно повредена антична статуя, която скоро ще плени въображението на света. Намерена случайно, тя е посрещната като нещо очаквано от дълго време. Въпросите около нея са многобройни: кой пръв я свързва с богинята Афродита и каква е била съдбата на хората, които се опитали да я вземат? Какво значение има гръцкият антиквар Николакис Мурузис – важна фигура в османската администрация и наследник на известна аристократична фамилия от Влашко-молдовските княжества? И ако действително е намерена лявата ръка на статуята с „ябълката на раздора“, къде е изчезнала тя?

Истината за Афродита се крие в самия й образ; историята й представлява възхода на един шедьовър няколко месеца преди началото на борбата за независимостта на Гърция – гръцкото национално освободително въстание през 1821 г. Става дума за Венера Милоска и бурното оживление около оценяването и транспортирането й във Франция след определянето на стойността й. Защо именно Франция? Понеже там има вицеконсул - Луи Брест, разположен именно на този егейски остров, а съвсем случайно там присъстват още двама французи: кадетът Оливие Вутие от френския военноморски флот и почитателят Дюмон Дюрвил - учен по естествени науки и бъдещ изследовател на Антарктика. Тези трима души бързо се включват в интригата относно статуята, но няма да останат сами в тази амбициозна инициатива. Те са подкрепени от Димитриос Иконому – пратеник при Великого Драгоман Нукалакис Мурузис както и от двама френски дипломати - виконт дьо Марселюс и маркиз дьо Ривиер.