Соло. Роман

Според Салман Рушди, романът "Соло" на Рана Дасгупта е произведение с изключителна и завладяваща странност, което поставя автора сред най-неочакваните и оригинални писатели на своето поколение. Само много талантливи творци като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер успяват да постигнат такова удивително равновесие между реализма и сюрреализма.

"Соло", вторият роман на Рана Дасгупта след "Токио: полет отменен", разказва за живота и мечтите на Улрих – самотен стогодишен мъж от България. Преди да ослепее, той прочита история за група изследователи, които откриват ято папагали. Тези птици говорят езика на общност, която е била унищожена при внезапно бедствие. Очаровани от находката си, пътешествениците улавят папагалите в клетки и ги качват на кораб обратно към родината си, за да могат учените да проучат останките от изгубения език. За съжаление обаче, птиците умират по време на пътуването вследствие травмата от катастрофата. Улрих започва да се пита дали има забравени или заличени думи в себе си, които може да остави след себе си; така той предприема въображаемо пътешествие през ХХ век – период изпълнен с насилие, забранена музика, изгубена любов и замърсен въздух. В крайна сметка Улрих достига до невероятна епифания, пропита с нежност и просветление.