Границата в историята#/вр./

Историческият анализ на понятието "граница" предполага разнообразие в интерпретацията му. Границата може да бъде оценявана както от физико-географска гледна точка, за да се обяснят конкретни исторически, икономически и етнокултурни явления, така и в по-широк теоретико-философски контекст. Алтернативен подход е хронологичният – разглеждане на границата като част от историографията, където времето се разделя на различно дълги периоди. Това позволява на историка да представи определена реалност от миналото по-точно и обективно. Въпреки това, разчленяването на непрекъснатия поток на времето често носи субективизъм и условност, независимо дали основата му са значими събития или неопровержими факти.

Ако си припомним метафората на Едуард Кар от известната му лекция „Какво е историята?", той описва историка като „неясна фигура", участваща в сложна процесия, която напредва по извиващ се път. Този път постоянно сменя посоките си наляво и надясно; следователно перспективата на историка относно случващото се (тоест миналото) непрекъснато варира според местоположението му - понякога вижда водещите хоругви в началото, друг път погледът му е ограничен до близките хора около него, а има случаи когато най-добре осъзнава какво остава зад гърба си. Метафората може да предизвиква дебати, но смятам, че без значение дали "мъглявата фигура" намесена или не, рано или късно шествието ще достигне до някакъв предел.

Определянето на тази гранична точка във време-пространството и нейното детайлно тематично изследване привлякоха вниманието към авторите в настоящия сборник. Сборникът представлява синтезиране на докладите от научната конференция “Границата в историята”, проведена през юни 1994 година в Кюстендил. На срещата присъстваха преподаватели и студенти от Софийски университет “Св. Климент Охридски”, колеги от Института по история при БАН и Историческия музей в Кюстендил. Докладите предоставиха множество аспекти за обсъждане темата и допринесоха за нейното творческо възприемане. За първи път материалите включват рубриката „Предшественици“, която добавя нова перспектива към проблематиката чрез анализа й върху забележителните страници българска литература.

Надявам се процесът по обобщаване резултатите от конференцията да бъде успешно завършен с този сборник.
София, май 1998 г.
Костадин Грозев