Кръстоносните походи и Средновековна България

„След като папа Урбан приключил своето вдъхновяващо послание, Божията благодат запалила в множеството от присъстващи силно желание да пътуват в чужди земи. Той ги мотивирал да продадат имуществото си и да се откажат от притежанията си заради Христос. Независимо дали били богати или бедни, мъже или жени, монаси и стари хора, граждани и селяни – всички те били изпълнени с неустоимо желание да достигнат Йерусалим или поне да подпомогнат тези, които ще тръгнат натам.

Дори престъпниците и злодеите чувствали въздействието на Духа Божий; те изоставяли неправдите си и се примирявали с Бога преди да поемат към новите места. С умението си папата призовавал всеки способен на война срещу враговете на Господа, обещавайки опрощение на греховете за покаялите се още при приемането на кръста. Освобождавал ги милостиво от телесните лишения наложени от поста... Като добър лекар той разбирал, че участниците в похода често ще бъдат изложени на дълги преходи и множество разнообразни приключения – както приятни, така и трудни – което щяло да очисти достойните служители Христови от всяка мерзост.“
Из „Църковна история“ на Ордерик Виталис (1142)