Съвременно българско изкуство. Имена: Златка Дъбова

През ХХ век българинът се интегрира в една завършена система - фолклора. Тази особеност ще се окаже ключова за отношението му към съвременността, като или я приема с ентусиазъм до степен на имитация, или я отхвърля със скептицизъм.

За Златка Дъбова модерното представляваше предимно необходима информация – такава, която е важна за личностното развитие и не те потиска или контролира. В този контекст тя премина покрай актуалните модни течения и запази привързаността си към традиционната дърворезба и литография. Тези изкуства продължават наследството на възрожденската печатна графика и реализират посланията на Васил Захариев. Дъбова успя да придаде на дървената гравюра едно модерно звучене, което ѝ осигури устойчиво място в българското изкуство през втората половина на ХХ век – стабилно, но самотно, без последователи днес.