Избрана проза

„Подчертаването на мистичната страна на загадките по патетичен или фанатичен начин не ни е от полза в напредъка. Напротив, можем да проникнем в тайната само до степента, в която я откриваме в ежедневието чрез диалектическата оптика; тя възприема обикновеното като непрозрачно, а непрозрачността – като част от ежедневието…“ Наследството на Валтер Бенямин, един от най-необичайните и влиятелни мислители на ХХ век, съдържа стотици страници художествена проза, често вдъхновена от неговите автобиографични записки и оригинални наблюдения върху дребните детайли както от миналото, така и от настоящето.

По време на живота си австрийският автор Хуго фон Хофманстал нарича някои текстове на Бенямин „напълно несравними“, което не се дължи само на потъмнелия блясък на тогавашната немскоезична критика. Свободно блуждаещата му мисъл изглежда случайно попада върху образи от сънищата и получава награда под формата на осветление (може би понякога дори с „озаряваща скука“).

В този сборник са включени основно произведения написани през последното десетилетие от живота му. На тези малко познати страници могат да се намерят не само характерните му идеи с нотка ирония, но също така изключителната чувствителност с която той е опознавал света (Хана Аренд отбелязва дарбата му „да мисли поетично“, докато Сюзън Зонтаг акцентира как Бенямин успява да очертае живота на духа). Можем спокойно да твърдим, че преоткритият Бенямин ни отвежда далеч отвъд легендите за него.