Приют за щастливи

"Приют за щастливи" разглежда темите на любовта, лудостта, дворцовите балове и възхода на фашизма в Европа.

Тази книга е третата част от четирилогията "Памет", написана от Неда Антонова, след романите "Войната свърши в четвъртък" и "Не умирай вместо мен". Тя представя романтично-героичния път на българския народ от Възраждането до 30-те години на XX век.

Събитията се развиват през 1923 година в Плевен, по време на терора след потушаването на Юнското въстание. Главните герои са майка и син Рогозанови. Ясен е студент по право, който е загубил разсъдъка си вследствие на инквизициите в плевенската казарма. Сияна – красива и заможна дама – се мъчела да намери баланс между своите реални и въображаеми любови, като носи тежестта на трагичното си материнство.

И двамата търсят утеха извън България - във психиатричната клиника на д-р Мун близо до Женева; там те намират истински приют сред нещастници от цяла Европа. Но спасението им все пак идва обратно в България. Защото убежището за душите ни не зависи от мястото, а от времето - времето, което сме принудени да изживеем.
На пръв поглед историята завършва щастливо... но дали действително е така?