Анхедония

Смъртта на всеки един от нашите бащи, било то моят, твоя или на всички татковци, всъщност представлява поредната малка загуба за България.

Затова не можех да се въздържа да напиша тази книга.

Тя е посветена на нашата мъчителна съдба като българи.

В нея разказвам за онези светулки – хора, без които светът би потънал в вечен мрак.

Те излъчват своята незабележима светлина... Те са личности, които не се опитват умишлено да наложат собственото си сияние с егоистични намерения. Светят тихо и почти незабелязано. Защото тяхната светлина идва от душата им.

Онзи дар, който те оставиха в сърцата ни, няма равенство по стойност.

И именно в това "посяване" лежи техният героизъм – тих и мощен; толкова необходим днес и завинаги – героизмът на саможертвата...

Да, този роман е вдъхновен от тях.

Прочетете го.

И замислете се.