Феноменология на чувствата

Георги Фотев е почетен професор в Нов български университет и има множество научни публикации, както у нас, така и извън страната. Той заема поста на национален програмен директор на „Изследване на европейските ценности“ (European Values Study) и от 1993 г. е действителен член на Европейската академия на науките и изкуствата. През 1991 г. е министър на науката и висшето образование, а три мандата ръководи Института по социология към БАН. Някои от основните му трудове включват: „Социална реалност и въображение“ (1986; преведена на гръцки през 1996), „История на социологията“, томове 1–2 (1993), „Другият етнос“ (1994), „Ethnicity, Religion and Politics“ (1999), „Криза на легитимността“ (1999), „Граници на политиката“ (2001), „Диалогична социология“ (2004) и много други до 2016 година. В негова чест е издаден сборникът "Светове в социологията" през 2006 г., в който участват негови ученици, колеги и известни фигури като Зигмунт Бауман.

По отношение чувството за човешките преживявания можем да кажем следното: сърцето може да бъде дом както за любовта – позитивната сила, която носи живот и строителство, така и за омразата – негативният аспект с разрушителна природа. Радостта представлява моментът максимално удовлетворение; човек получава това, което търси. Споделената радост се увеличава.

В моменти на самота думите не са необходими; тишината говори сама по себе си. Безразличието обаче надхвърля самотата или отчаянието – то води до пълно забравяне за собственото аз. Човек безразличен към себе си признава провала си напълно, проявявайки липса дори спрямо живота си - смъртта вече не буди страх у него.

Самотността предлага контекст с определен смисъл или ценности – макар те да изглеждат недостижими при безразличие могат завинаги да отсъстват от живота му. Трагичното възприятие относно съществуването предизвиква разума да поставя нови цели или преосмисля вече приети истини.