Вътрешният глас

Книгата представлява интересен документ, който отразява стремежа към независимо критично мислене. То е основано на няколко предпоставки: доверие в точните науки като физика, химия и физиология на мозъка, както и известно недоверие към т.нар. обществени науки, които почти не са разгледани; критикуване на религията с едновременно предпочитание към определени верски учения, включително негативно отношение към лицемерното християнство и симпатии към гностицизма и неконвенционални интерпретации; убеденост в индивидуалността и личната осъзнатост за Иисус в контекста на презвитерианството вместо църковния му образ; предубедено свързване на религиозни доктрини чрез сравняване на основни текстове от християнството с принципите на дзен-будизма, при което напълно се игнорират паралелите с монотеистичните традиции.

Този труд може да бъде възприет като есе или интелектуален експеримент – той служи като увлекателна демонстрация за един самостоятелен подход към мисленето.