Човешката съдба: поотделно и заедно. Общество и човек, структури и активности

Съществуват духовни постижения, които се смятат за същински израз на целия творчески живот. Един от тях е книгата "Човешката съдба...". Тя предлага уникална и специфична социална теория или философия, известна като Скенерът, която не изисква специализирано научно познание за разбиране и е разработвана интуитивно в продължение на около 40 години.

Ако заблудените идеолози свалят своите доспехи – истински или прикрити – те ще изглеждат напълно идентични; частично поотделно и частично заедно. Във всеки човек и в обществото като цяло присъства неизменима двойствена идентичност. Това не е заболяване, от което трябва да се срамуваме или лекуваме, а естествена реалност. Скенерът ни помага да осмислим тази представа и да я противопоставим с увереност на повърхностните идеологически интерпретации, които разделят едното начало от другото - подобно на котка, опитваща се безуспешно да захапе собствената си опашка. Опитвайки се да отдели половинките една от друга, човек рискува да унищожи цялото. За щастие това не става не защото няма желаещи да го направят, а защото жизнените сили на обществото пречат...

В края на книгата ви предоставяме "разпознавателни устройства", които можете да използвате по ваше усмотрение. Те подпомагат по-доброто възприятие на невидимите аспекти от живота и улесняват разбирането на онова, което иначе остава недостъпно. Обаче тези "устройства" няма как да ви излекуват при болест; нито ще намерят работа ако сте безработни; нито ще ви обогатят ако живеете в бедност или направят щастливи несчастните хора. Вместо това те биха могли да обяснят определени измерения на живота ви — стига интересът към тях съществува.

Скенерът предлага много повече информация отколкото най-чувствителната камера за заснемане: тя вижда само фактите, но не разкрива дълбочината им както би казал един криминалист; докато Скенерът успява едновременно и виждаше всичко ясно.

Не можем просто така игнорирайки факта че всяко добро или лошо преживяване идващо от нашата общност има корени във всеки един от нас още преди то самóто случване. Заради този факт взаимосвързаността между индивидуума и колективността постоянно търси баланс в съществуването си чрез сигнали навсякъде около нас — напомнящи ни че ако искате животът ни бъде по-добър (каквото значение му давате), трябва активно да работим върху развитието си един спрямо друг без егоцентричността губеща индивидуалността под натиска груповизацията.

Из “Човешката съдба...”