Книгата на Бек

„Книгата на Бек“ е класифицирана от някои като роман, от други – като сборник с разкази, а за трети представлява художествен пътепис. В значителна част от произведението Джон Ъпдайк описва своето пътуване из Източния блок през 60-те години на XX век. Тогава американският автор е посрещан официално в Русия, България и Румъния като представител на изкуството, където неговите творби вече са били преведени и името му е широко известно.

След това пътуване Ъпдайк създава един от най-завладяващите си текстове, в който споделя впечатленията си от срещата със знаменитата българска поетеса Блага Димитрова. Историята първоначално е публикувана в списание „Ню Йоркър“ през 1965 година и до момента не е издавана в книга у нас. С разказа „Българската поетеса“ американецът печели наградата „О’Хенри” за къс разказ, което поставя началото на една интересна мистификация в съвременната литература – трансформацията на Ъпдайк в белетриста Хенри Бек, своеобразното му алтер его.

В „Книгата на Бек” Джон Ъпдайк рисува детайлна картина на културния живот както на Изтока, така и Запада. За българските читатели тя има особено значение – между страниците ще открият познати фигури, ще се идентифицират с други персонажи или пък ще попаднат на образи, които изглеждат абсурдно далечни във времевия контекст.

ДЖОН ЪПДАЙК (1932–2009) остава едно от най-влиятелните имена в американската литература. Той беше писател, поет и критик с над петдесет книги зад гърба си. На българския читател са известни заглавия като „Заеко, бягай“, „Кентавърът“, „Ожени се за мен“, „Двойки“, “Вещиците от Истуик“ и много други. Носител е на редица литературни отличия и сред малцината триумфирали повече от веднъж с наградата “Пулицър” за художествена литература.