Алт. Стиховете, които ме избраха

Роза Боянова е поетеса от съвременната българска литература, която проявява изключителна строгост и самокритичност към собственото си творчество. Поради това тя публикува малко произведения, като всяка нейна стихосбирка преминава през внимателен подбор. Настоящият том, редактиран и компилиран от Иван Брегов, смятам за най-добрата представителна селекция на нейната поезия до момента. Освен това великолепната корица – комбинация от различни техники с акварел и пастел, дело на талантливия художник Румен Михайлов, който ни напусна твърде рано – допринася за елегантността на изданието както в полиграфическо отношение, така и в съдържателно.

През годините Роза задълбочава интелектуалното си наблюдение и стремежа да разглежда вечните въпроси за човека: какво означава да бъдеш човек? Какво е свръхпредназначението му? Дилемата между мъжете и жените; взаимодействието между растителния свят, животните и хората; усещането за глобална космическа хармония. Следвайки своя път чрез словото, тя показва удивителните трансформации и възможности на езика. На пръв поглед думите изглеждат идентични, но те притежават специфичен вкус, мирис и ритъм; имат философски дълбочини и множество значения. Роза Боянова умее да улавя нюансите на езика си; затова нейната поезия понякога звучи парадоксално или трудно разбираемо за незапознатия читател. Но тези думи са изпълнени с любов – една от тайните на истинската поезия е връзката между тях.

Смятам че с тази книга Роза доказва себе си като една от най-интелектуалните български поетеси. В творчеството й виждаме как може успешно да се работи с българското слово както в класическия стихотворен формат, така и в тъй наречения бял ритмичен стих. Тя владее стиха до перфекционизъм and освен всичко друго демонстрира уникален дар за образност. Подобно на предшественички като Елисавета Багряна или Лиляна Стефанова , тя носи нова перспектива в българската поезия - продължава развитието ѝ нататък със своето оригинално видение.

Няма съмнение обаче колко трудоемък процес е този „добив“ в богатствата на българския език - а именно такъв подвиг я поставя редом до великите имена сред съвременната ни лирика.

Иван Гранитски – издател