Скитникът на моята душа (твърда корица)

**Алтернатива**

Косата свисти неумолимо, докато работи до настъпването на вечерта. Тревата благоговейно се накланя пред краката на косача. О, колко прекрасно е тя да осъзнава! Вглежда се в себе си, защото умирането от „кукувича прежда“ не е толкова лесно.

***

„Скитникът на моята душа" е сборник с поезия на Николай Искъров – един от изявените български поети, който загуби живота си през 2001 г. на 50-годишна възраст. Неговият дебютен стихосбирка „Далече от снега" (1976) печели наградата „Димчо Дебелянов", а същата година стихотворенията му са отличени с националните награди „Цветан Зангов" и „Сливенски огньове". Получава литературни отличия в Бургас (1977 и 1980 г.), както и националната награда за 1300 години България от вестник "Пулс" през 1981 г., наградата “Атанас Манчев” през 1985 г., и “Пегас” през 1995 г.

През 1980 г. той публикува своя втори сборник със стихове – „Пясъци“. Следват творби като „Цяр за цар“ (стихотворения за деца, 1989), „Нима“ (1990) и просто наречена "Стихове" (1996). Негови произведения са част от антологията “Млада българска поезия”, издадена на английски език през 1989 г. Освен това публикува преводи, детска литература и проза.

***

Той произхождаше от Свищов, но бе приет в обятията на Бургас - градът, където Николай стана Поет завинаги. Там той живееше сред известната атмосфера и магичния въздух около Христо Фотев – негов близък сподвижник въпреки различията им. Много хора би следвали примера на Фотев вместо него; обаче искреността му като поет надделяваше над привлекателността към магьосника Фотев.

Ники Искъров отлично владееше класическите форми; познаваше тайните им и умело манипулираше ритмите им с богато разнообразие във вдъхновенията си. Има широко скроен вкус към тъгите и вдъхновенията от предходни поколения български автори. Поради това никого не учуди фактът, че заедно с Недялко Йорданов основаха алманахa "Море", най-иновативното списание извън столицата, което процъвтяло по време на перестройката.
Румен Леонидов