Старопланински легенди

„О, Боже, какво да правя? – викаше тя. – Това е моят син и той е болен! О, Боже!“ Непрекъснато се приближаваше към него и после отстъпваше назад, а накрая, хванала се за косите си и заплакала, избяга. Тогава Тиха се насочи към болния - Величко беше той; веднага го разпозна щом го видя. Наведе се над него, обърна лицето му към себе си и след това седна на каменното стъпало пред олтара. Положи главата му върху коленете си и започна да го гледа в очите. Булото й падна и закри техните лица. Отзад, от потъмнялата икона Исус ги наблюдаваше с повдигната дясна ръка.

„През чумавото”

Йовков притежава медитативен характер; дори неговата експанзивност черпи вдъхновение от величествения образ на могъществото, който достига чрез състояние на чисто съзерцание.

Владимир Василев

С новелистичния талант на Йордан Йовков нашата литература придоби изключителна художествена форма и заслужено място в най-високите области на духа.

Тончо Жечев

Неговият удивителен дар за разказване превръщаше всяка малка подробност в нещо прекрасно."

Елисавета Багряна