Революцията в България 1989-1990

В книгата се разглеждат подробно и с множество нюанси радикалните трансформации, настъпили по време на перестройката, водена от Михаил Горбачов, във външната политика на Съветския съюз. Анализирани са съветско-американските отношения, както и ситуацията в социалистическите държави от източния блок, които довеждат до края на Студената война и мирните либерални революции в страните от Централна и Югоизточна Европа.

Изложени са специфичностите на „реалния социализъм“ и така нареченото развито социалистическо общество в България, което всъщност не е нито истински социалистическо, нито напълно развито – по-скоро представлява деформирано развитие. Разкриват се мимолетните опити за преустройство и либерални реформи от страна на комунистическите лидери в България, тяхното идеологическо ограничение и лицемерие, целящи да запазят властта си без значение какви средства ще използват. Основен акцент е поставен върху достойните български интелектуалци, които чрез своето различно мислене защитават хуманизма; те вдъхновяват гражданската опозиция срещу личния режим на Живков в името на свобода, демокрация и правата на човека. Освен това се говори за дисидентите и правозащитниците – техният прогрес, идеи, противоречията между тях като независими организации относно постигнатото им или слабостите им. Описва се как благодарение на усилията им „дворцовата революция“ през 10 ноември 1989 г. прелива в динамичен революционен процес; това принуждава комунистическия елит да ускори демократичните реформи и да започне преговори с опозицията при кръглата маса - начало за българския „договорен преход“ към демокрация и свободна пазарна икономика.