Благ мехлем

Текстовете на Бойка Асиова ме вдъхновяват. Нейният уникален начин да интерпретира както видимото, така и невидимото в човешкото съществуване, заедно със свежестта на словесността от родния й край, ми харесват изключително много.

Често я завиждам – неведнъж съм споделял това с нея – за онези нейни емоционални образи на сто весели врабчета, които олицетворяват чистия и сладък спомен за планинските хора. Те са естествени и автентични, носещи своите първични страсти и странен речник; макар действията им понякога да изглеждат груби, дълбоко в душите си те притежават нежност.

Завиждам ѝ за познанието на забравените думи, които действат като освежаващ полъх от Красивата котловина между три планини. Те придават живот на нашето скучно и стерилно съвременно общуване.

Анжел Вагенщайн