Змията - 46 легенди за Сътворението

В творбите на Антон Баев е постигнато изключително трудно равновесие между лесната четивност и дълбочината, ненатрапчивото разказване и философската многопластовост. Освен това, много важно е, че неговите разкази предизвикват емоции; без тази силна връзка с чувствата, изкуството губи смисъла си.

Спас Господов се движеше по обратния маршрут от Седемте хълма към Малък пазар.

Даването му за голям град с хълмовете беше станало преди години. Босоног младеж с тънко тяло и почернял от слънцето врат стъпваше по прашния път, обмисляйки думите на баща си: „Понякога животът надделява над нас. Но само понякога. Запомни го и не се отказвай!“

Той прегърна Спас и почти заплака; тогава момчето бе на 18 години. Баща му го потупа по гърба, стисна здраво рамото му и посочи правилния път.

„Който не вижда своята собствена посока, ще бъде погълнат от нея!“ – добави той, шляпвайки го леко по потния врат и затваряйки портата на селския дом край Марица.

Реката течеше мръсно през това лято; рибата не кълвеше и Спас осъзна, че е време да тръгне по своя път.

В този момент усети ухапването на змията - малко над глезена. Не я видя, но чу как преминава през храстите. Извади ножчето от задния джоб и кибритa от предния; запали клонче за да обгорят острието след което внимателно изряза парче месо около две малки червени точици. Разкъса ръкава на ризата си и превърза глезена си.

И за първи път започна да се пита какво става с човек след смъртта. Отмахна мислите със знак на ръката си и реши да не търси повече отвори отговори.

Тази ухапване промени курса на живота му: сестрата, която два часа след инцидента поставила ваксинална инжекция — младичка черноока жена с къса коса та дълга шия — стана негова съпруга…

Разказите на Антон Баев съдържат искрици от Шехерезадиното майсторство в разказването като форма на живот. Те комбинират игривост със сериозен патос; драматичните моменти се редуват с комични ситуации или прояснено настроение срещу мрачен сарказъм – всичко това вплетено в любовните истории позволява представянето както на триумфалната страна любовта така също трагедиите й.
Обхванато в опиянение чрез собственото си въображение , сладкодумното повествование у Антон Баев сякаш експериментира различни нарратива техники – понякога самостоятелно развиващият се сюжет изглежда сякаш разказан сам или под цветността присуща конкретен разказвач който скривайки/разкривайки идентичността играе роли сред герои или наблюдатели .

Светлозар Игов