Улица „Консервна“ (твърда корица)

„Улица „Консервна“ (1945) е драматична поема, изпълнена с неприятни звуци, песни и зловонности – разпръснати кенчета, ръжда и дървени отломки, дворове обрасли с бурени и купища отпадъци. Тук се намират работилници за сардели и нощни приюти. В същото време улица „Консервна“ представлява нежно пробляскване на светлина, навик, носталгия и мечта. Това е странно място със сборище от „светци и ангели, благочестиви хора и мъченици“, чийто единствен актив са неплатените сметки. Докато писатели като Фицджералд и Фокнър търсят новаторски стилове, експериментирайки с въображението си или усъвършенствайки езика до съвършенство, Стайнбек избира да бъде хроникьор на залозите и иллюзиите в своята епоха. Той е реализиран мисионер и страстен филантроп, който не остава равнодушен към последствията от националните катастрофи върху обикновения американец. Неговата литература изразява дълбоко състрадание към потиснатите и уязвимите души; тя носи свещена ярост срещу коварството на властта и капитала както и преклонение пред човешкия дух و неговите ценности."