Изворът на знанието Т.3

„Извор на знанието“ е основното произведение на св. Йоан Дамаскин, в което той систематично представя християнското учение. Неговата дълбочина и ясни догматически формулировки му осигуряват трайно място в Преданието. Съчинението се дели на три части: първата част, известна като Философски глави (в средновековната славянска традиция наречена „Диалектика“), служи като методологичен увод и логика за богословското мислене, вдъхновено от Аристотел и античните коментатори. Втората част – „За ересите накратко“ – обобщава 103 различни ереси и лъжливи учения. Третата част – „Точно изложение на православната вяра“ – предлага систематизирано изложение на църковното учение.

На читателите се предоставя първият пълен български превод на „Извор на знанието“, направен директно от оригинала. Изданието е двуезично (на гръцки и български) и включва три тома. Първият том съдържа „Философските глави“ и раздела за ереси, докато вторият и третият предлагат най-съдържателната част от съчинението - „Точното изложение на православната вяра“, с приложени показалци и допълнителен справочен материал към целия комплект.

Йоан Дамаскин бил арабски християнски теолог, химнограф и светец, считан за един от бащите на Църквата, който пишел на гръцки език.

Роден в знатно арабско християнско семейство в Дамаск - важен център по онова време - неговото рождено име било Мансур ибн Сарджун (Мансур синът на Сергий). Кръстили го именем дядо му Мансур, който бил натоварен със събирането данъчните такси по времето нa византийски император Ираклий. Според легендата баща му Сергий Мансур заемал поста главен ковчежник при тогавашния дамаски халиф. Забелязвайки умствените способности у Йоан, Сергий решил да намери подходящ учител за него. В житието си свети Йоан разказва как веднъж баща му видял много пленени християни по площадите; между тях имало образован монах италианец, когото Сергий купува като роб с намерението да обучава Йоан και брат си Козма (по-късният епископ Маюм).

След смъртта на Сергий младият Йоан наследява неговата длъжност при халифа , който скоро оценява изключителния интелектален капацитет у него . Междувременно във Византия започват конфликти около темата за почитане или не почитане изображенията; йo станал яростeн защитник oт iконопочитанетo , a император Лъв III виждал заплаха във фигурата нa Йoan относно утвърдяване нa iконоборческата доктрина . Заради това той изпраща писмо до халифа , обвинявайки Йoan че тъи предложил помощ cрещy ниего .