Учението за образа и символа в Ареопагитския корпус

Книгата изследва концепцията за образа и символа в някои от най-влиятелните произведения на православното Предание, събрани под названието Ареопагитски корпус. В нея се анализира тяхната роля в божественото проявление по време на Откровението и как това влияе върху духовния възход на човека към Бога. Символът служи като точка на среща между двете посоки - земната и небесната, което определя неговите основни характеристики: иконичност, антиномичност и многоаспектност. Чрез своята иконичност символът успява да представи както присъствието на Божествената реалност, така и нейното трансцендентно измерение. Антиномичността му привлича вниманието на човешкото съзнание, извеждайки го отвъд обичайните начини на восприятие. Многоаспектността пък позволява преобразуването на образа в символ; тя не само редува изображения, но също ги наслагва в сложна форма. Този иновативен подход е постигнат благодарение на успешната комбинация между теоретичното обучение на Любомира Стефанова и нейния личен опит като църковен зограф. Значителен принос за книгата е разкритият нов аспект относно значението на Ареопагитиките в контекста на християнското Предание; те синтезират основните модели за богословско мислене чрез образи в ранната християнска иконография, оказвайки влияние върху развитието на християнското изкуство през следващите векове.