Степени на самотата

Миле Стоич е поет, който притежава хърватски и босненско-херцеговински корени. Като творец на нашия богат и многолик език, той безспорно принадлежи към южнославянската литература. Въпреки това, неговото творчество носи ясно изразени черти на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия; то се отличава с дълбочина на знанията и майсторство в използването на езика. Освен това опитът му като читател и писател, както и трудната съдба на изгнанец го определят като автор от средноевропейска принадлежност.

— Валериян Жуйо

Стоич непрекъснато търси начин да разкрие истината пред света – да я открие, спаси и придаде ред. Но същевременно осъзнава абсурдността на тези усилия, тъй като пътят към окончателната истина не съществува. За него поезията представлява пространство за лични изповеди, свидетелства и истории.

— Крешмир Багич

МИЛЕ СТОИЧ (роден през 1955 г., Драгичина) завършва философския факултет в Сараево и след това работи като редактор във вестници. По време на войната в Босна е принуден да напусне страната си. Преподава във Виенския университет до завръщането си в Сараево през 2005 г., където продължава своята работа. Той е автор на над тридесет книги с поезия, проза и есета και има множество литературни награди зад гърба си. На фестивала Croatia Rediviva през 2019 година получава маслинов венец за цялостния принос към литературата. Негови произведения са преведени на много европейски езици; българските читатели познават стихосбирката му „Небесен пансион“, публикувана от „Панорама“ през 2011 година. През последното десетилетие той представи новите си стихотворения в сборниците „Това което остана от нас“ и „Ще дойдат други“, а през 2021 г., включително обобщение под заглавие „Музи и Еринии“.