Осемдесет и девет думи / Прага, една изчезнала поема

ИРОНИЯ. Кой герой е прав, а кой в грешка? Ема Бовари непоносима ли е или смела и вдъхновяваща? Няма еднозначен отговор на този въпрос. Романът по своята същност представлява иронично изкуство, което подсказва, че неговата "истина" остава скрита и не може да бъде ясно формулирана. Човекът има желание да възприема опростени образи на света, където доброто лесно се отделя от злото. С Донкихотовия героизъм романът противопоставя това неизкоренимо стремление, разкривайки основната двусмисленост на човешките дела. Иронията не е просто лична нагласа на определен автор; тя е свойство на романа като форма на изразяване. Иронията означава начин за демонстриране на многозначността.

Прага, драматичният и болезнен център на западната съдба, бавно избледнява в мъглите на Източна Европа – регион, към който никога не е принадлежала. Този университетски град източно от Рейн през XV век беше сцена за първата голяма европейска революция и люлка на Реформацията; той предизвика началото на Трийсетгодишната война и стана столица на барока с всички негови безумства. През 1968 година Прага напразно се опитваше да насочи социализма към Западните ценности след студения период.