Стигмата върху психичните разстройства в България

Книгата попада в сферата на социологията на медицината и здравеопазването, като основният акцент на изследването е как стигмата се свързва с концепцията за болестта и начина, по който хората живеят с различни заболявания или психични разстройства. След Втората световна война започват подобни проучвания в областта на социологията, когато благодарение на напредъка в условията на живот и редица медицински иновации (като масови ваксинации и открития в антибиотиците) продължителността на живота значително се увеличава. Това води до осъзнаване на проблемите с хроничните заболявания, които стават централна тема за анализ. Докато преди това фокусът е бил върху остри и спешни състояния, постепенно вниманието преминава към хроничните заболявания. Според Дейвид Армстронг медицинската перспектива започва да надхвърля чисто биомедицинските обяснения; вместо просто да се локализира проблема физически, лечението вече включва цялостен подход към живота и идентичността на пациента.

Хроничните болести позволяват разбиране не само като отделно явление, а като част от ежедневието и социалната идентичност. Тази промяна разширява полето на медицината до нови измерения – известната социална медицина. Социологията на медицината изследва жизнените условия и забелязва социалните фактори зад заболеваемостта; тя започва активно да разглежда как хората живеят с болестите си, как те влияят върху ежедневното функциониране и как се вписват в личната им идентичност.

Авторката Вероника Димитрова изследва трансформациите в индивидуалния житейски път вследствие от заболяване, опита от самото заболяване при пациентите, както и моделите за адаптация към новия начин на живот след поставянето на диагноза.