Сбогуване

В България бащата на възрастния мъж бил заможен търговец на текстил, който с времето загубил зрението си. Когато пристигнал в Израел, вече бил напълно сляп и не говорел иврит. На 51 години, роден през 1899 г., той открил будка за продажба на вестници пред един от магазините на веригата Машбир лацархан в Тел Авив. С гордост споделял, че никой клиент досега не е успял да го измами по отношение на парите.

Бащата на съпругата му работел като хладилен техник в същата търговска верига. Той завършил инженерство в Белгия благодарение на икономиите, които майка му натрупала специално за образованието на двамата им синове. Тя управлявала бакалия в Малкия Тел Авив и пестяла всяка стотинка.

Съществува дори история, според която сред клиентите й бил националният поет Бялик.

Тук се появява трети персонаж – Елиезер Манда, българин по произход и счетоводител във веригата Машбир лацархан. Той познавал както продавача на вестници, така и неговия син – адвокат и все още ерген. Освен това знаел за дъщерята лекарка на техника, която вече била над тридесет години. Елиезер разказал за дъщерята първо на продавача, а след това споменал сина му пред хладилния техник; останалото вече е част от историята.

Елиезер бил много срамежлив човек до четиридесетгодишна възраст, но чудо станало – той преодолял своята скромност и се оженил. Четири години по-късно станал баща за първи път - родила му се единствена дъщеря.