За какво мисли човек

Руско-украинската война донесе на Украйна огромни страдания и променя коренно живота на всички украинци. Всичко, което преди ни беше важно – нашите мечти и чувства – вече изглежда незначително, тъй като народът ни е изправен пред основния въпрос за своето съществуване: ще продължи ли да съществува Украйна или не? Ще оцелеем ли в борбата за независимостта си, или руснаците ще унищожат нас, нашите деца и внуци, както и родната земя и света, който обичаме? В контекста на любовта написах моята книга "За какво мисли човек", която е предназначена за българските читатели и съдържа трогателен разказ за обикновения българин Стефан Кърнов от Поморие.

Васил Габор

Отдалеч се появяват забравени звуци, които започват да нарушават спокойствието ти и те връщат към спомени от миналото с хората, които си познавал и обичал. Преминаваш през детството си - светло и невинно - потопяваш се в топлината му и слушаш познатите звуци отвън. Чуваш как денят идва на живот и после угасва; чувам гласовете на родителите си, съседи, птиците около мен; чуваш шепота на дъжда и квакането на жабите.

из "Сградата на самотния човек днес"

Като че ли вятърът все още носи неспокойната душа по света. Но поетът не се притеснява никъде; той внимателно наблюдава вселената около себе си. Знае много интересни факти за растенията, дърветата, птиците и животните — възприема ги като дарове от Бога. Радва се искрено на всичко това с удивление подобно на примитивен човек; когато запее песента си неговият глас остава трайно запечатан в душата...

из "Самотната къща с хряна"