Немска класическа философия

Немската класическа философия, която започва през 1517 година с 95-те тези на Лутер и превода на Библията на достъпен език, заедно със селските бунтове и стремежа към имуществена общност, представлява ключовата идейна част от световноисторическите трансформации. С помощта на примери от биографии, сравнения и обяснения на основни концепции, както и разнообразното влияние на мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг и Хегел – включително техните последователи и критици – тази философия се представя у нас в цялостния си вид. За целта са предоставени визуализации и преводи на откъси от най-влиятелните произведения. Тази инициатива цели да преодолее дългогодишната идеологическа болест, която задушава биографичната реалност чрез привидността за вечност. Спокойното разбиране за светоглед според Кант преминава през активизма на Фихте до тъждеството между природа и разум при Шелинг; Хегеловото отрицание на съществуващото води до възвишаване над нравствените идеи в държавата и тяхното проявление в човешките отношения по модела предложен от Фойербах чрез любовта. По този начин се подготвя пътят към революционните промени изразени в "Манифеста" на комунистическата партия написан от Маркс и Енгелс.