Речник на прехода

Тук са подредени по азбучен ред и накратко обяснени термини, свързани с явления и лица, които са познати (често до болезненост) на мнозинството от възрастни и младежи в България. Те са потребители на културни, субкултурни и медийни продукти, а също така жертви на социалните мрежи и асоциалните мечти. Поради това не изглежда необходимо да се съставя речник; той може да бъде допълван безкрайно, а освен това е по своята природа временно понятие – дори когато е насочен към бъдещи читатели или изследователи на отминаващите времена. Речникът служи само като опит за предаване на преходността. Основният акцент тук пада върху постоянните промени в последния хронично задържащ се преход след 1989 г. Много от поясненията черпят информация от предишни значения и смисли, вече труднопонятни, както и от асоциации, идващи призрачно или епидемично от забравени периоди с новопоявили се словоупотреби. Зад термините изпъкват преходни концепции, образи и личности; казано хегелиански - човек вижда отражението си (за себе си) и размишлява (в себе си), дори когато огледалото е криво (по самата си същност). Но именно тези кривини често помагат за по-ясното разглеждане на различните преходни характеристики на времето – премахнато от всякакъв грим и претенции за „чиста“ – следователно проста – истинска история.