Цветята на клоунадата

Дори и най-прекрасните цветя в крайна сметка ще увехнат, а ние, хората, един ден също ще се разпилеем.

„Сега бих искал да ви помоля да обърнете внимание на звуците от вълните и на песента на чайките, докато разглеждаме случилото се през последните четири дни. Непоколебимият реалист би могъл да нарече тези дни един огромен фарс. Но истинският абсурд е фактът, че този ръкопис прекара по-голямата част от времето си като подложка за чая на моя редактор и ми беше върнат с голям черен отпечатък от горещия съд върху първата страница. Истинският фарс е начинът, по който виня тъмното минало на жена си за собствените си проблеми, докато колебаейки се между радост и мизерия. Наистина абсурдно е как поправям яката си преди да вляза в заложната къща, вярвайки че тази изиграна увереност – дори арогантност – може да скрие действителността за моето падение и колко ниско съм стигнал.

Всички ние сме клоуни. Ако желаете да видите абсурда в действие, просто погледнете себе си в огледалото. Човекът, натоварен с реалността, играе представление за устойчивост и сила. Ако това не ти е ясно, мил читателю, значи никога няма да можем да се разберем взаимно. Животът представлява лош фарс и понеже не можем вече да променим това обстоятелство, нека поне го направим добър фарс. Но истинската същност на живота остава онова царство или място до което вероятно никога няма да достигна. Единственото хубаво нещо над което мога само da мечтая e da ne забравя тези четири дни изпълнени с емпатия - четири дни които са равносилни на повече отколкото пет или даже десет години от живота ми; четири дни които носят по-голяма стойност от целия ми досегашен живот.“